Ранена душа
В секундата, разкъсваща времето,
сърцето се счупи на две,
и падна тежко на плещите бремето,
за хиляда и една подарени сълзи...
И болката вляво от незапомнено минало
се бори за своята жива вода,
че в мене, от писък загинала,
пропада ранената човешка душа...
A ветровете и халите носиха
своя брулен по хълмове грях,
и като бездомните просяци
аз молих за капчица свян...
A времето е крадец на животи,
животът пък - безкраен брътвеж,
и като в железни окови
сърцето лежи век подир век...
(И мисля, че много съм писала
за тая пуста, крадлива любов,
и до безбожност съм мислила,
че пропилян е без нея тоя живот.)
Ала препуска си времето,
като конник с ранена душа,
и носи болки във стремето,
които хвърля една по една.
(А толкова много са плакали
и много са късали листи в нощта,
задето хиляда са чакали,
ранени от себични и пошли слова.)
И в безметежното минало свършено
се носи аромат на залиняла сълза
и от немощ сърцето прекършено
се моли за своята жива вода.
© Ди All rights reserved.
