Jul 26, 2007, 12:23 AM

Ранено сърце

  Poetry
882 0 1
 

Обичам те, признавам,

и всички твои грешки аз прощавам.

Обичам те, така е,

и не мога с нищо да го променя.

Желание не  липсва, а воля, предполагам,

но на сърцето си няма как да заповядам.

Пленено е вече то от твоята усмивка

и тя не иска от моето съзнание да излети.

Боли от това, че те обичам,

а чувствата несподелени са.

Боли - не мога аз да те забравя,

а не знам дори  дали ти помниш мен.

Сърцето мое е ранено,

и дълбока е раната дори.

Единствено друга любов ще успее да я заличи.

Но да се влюбя скоро се съмнявам,

ти си още в мислите ми.

И така сърцето ми ще продължава да кърви

и единствения виновен за това ще бъдеш ти!!!





 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...