Jul 26, 2007, 12:23 AM

Ранено сърце

  Poetry
894 0 1
 

Обичам те, признавам,

и всички твои грешки аз прощавам.

Обичам те, така е,

и не мога с нищо да го променя.

Желание не  липсва, а воля, предполагам,

но на сърцето си няма как да заповядам.

Пленено е вече то от твоята усмивка

и тя не иска от моето съзнание да излети.

Боли от това, че те обичам,

а чувствата несподелени са.

Боли - не мога аз да те забравя,

а не знам дори  дали ти помниш мен.

Сърцето мое е ранено,

и дълбока е раната дори.

Единствено друга любов ще успее да я заличи.

Но да се влюбя скоро се съмнявам,

ти си още в мислите ми.

И така сърцето ми ще продължава да кърви

и единствения виновен за това ще бъдеш ти!!!





 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...