Рани

Poetry » Other

1K 0 21

Когато синевата се разкъсва

и прокърви червеното на изгрева -

боли, защото всяко раждане

е рана, от която се възкръсва.

Когато белотата на промяната

повива слънцето в златисто пладне -

боли, защото всяка радост е

горене, от което се живее.

Когато виолетов гасне залезът

и мракът като гроб поглъща пламъка -

тогава не боли, защото всъщност

умираме, когато свършат раните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Поантата ти наистина е убийствена! Чакам се нетърпение новата ти стихосбирка, Яки! Прекрасно пишеш!

2012-01-05T10:03:57+02:00
лъвче (Лъки)

Закова ме с финала си!Адмирации!

2011-11-18T14:36:46+02:00
Ена (Елена Гоцева)

БРАВО!!!

2011-07-28T09:49:42+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Стихотворение, въздействащо със силата на чувството, красивия изказ и посланията си! Поздравления

2011-07-23T10:05:49+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Яким...за такъв стих съм бездумна...
!!!

2011-07-16T09:45:17+03:00