Ранимо сбогом!
С кървясали устни и с тежките думи
тази нощ идвам, за да спра тази нелепост!
Обичам те! Това е по-силно дори и от мен,
ала цялото ми тяло от твоята изневяра кърви!
Ето! Сега стоиш пред мен и гледаш ме с онзи поглед,
погледа, с който някога ме накара да те обичам!
Плачеш и молиш ме на колене да ти простя,
ала виж кървясалите ми устни. Как да ти простя?
Повярвай ми, това ранимо сбогом, дори и за мен е болезнено,
но кажи ми как, как да ти простя?
Иска ми се да можех да те погледна, но не мога вече.
Ранимо сбогом за теб и мен е тази вечер,
но ти виновна си за това ранимо сбогом!
тази нощ идвам, за да спра тази нелепост!
Обичам те! Това е по-силно дори и от мен,
ала цялото ми тяло от твоята изневяра кърви!
Ето! Сега стоиш пред мен и гледаш ме с онзи поглед,
погледа, с който някога ме накара да те обичам!
Плачеш и молиш ме на колене да ти простя,
ала виж кървясалите ми устни. Как да ти простя?
Повярвай ми, това ранимо сбогом, дори и за мен е болезнено,
но кажи ми как, как да ти простя?
Иска ми се да можех да те погледна, но не мога вече.
Ранимо сбогом за теб и мен е тази вечер,
но ти виновна си за това ранимо сбогом!
© Пацо Танчев All rights reserved.
