Рано
и не че ми се тръгва, но би било добре
на края да не бъда! А в утрото лениво
със викове на гибел безспирното да спре.
Рано ще си тръгна, защото не очакват.
Защото там, по късно, продават се душите;
защото в този пъкъл мечтите ми проплакват.
А утре, знам, до късно без свян ще продължите...
© Петя Косева All rights reserved.