Рано мръкна...
Рано мръкна. Кръвта почерня.
Рукна вино от спарени облаци.
Над стърнищата злобна луна
вкаменени елени подгони.
С разтопени огромни рога
те запалиха всички шубраци.
От морето започва града,
до морето елените плачат.
До морето крещи красота,
от горите далечни подгонена.
И една побесняла луна
чупи с поглед стъклата на хората.
Няма стъпки в горещата нощ -
пясък жив във съня ни се мята.
Хоризонтът е бледият нож,
който реже плътта на земята.
На разсъмване всички деца
ще ни гледат с очи на елени.
И ще върже на възел света
всички свои разкъсани вени.
© Лили Радоева All rights reserved.
