Рапсодия в бяло
О, мое момче, в приказно бяло,
обичам те силно със дяволка старст!
Разум и сила, съзнание, тяло
полагам покорно във твоята власт!
О, мое момче, със тъжни очи,
без криле ще летим, но ръка ми подай!
Обсипи небосвода с мойте нежни лъчи
и земята ще бъде най-мечтания рай!
О, мое момче, във клетка стоманена,
ти криеш сърцето си в бял талисман.
Аз зная, душата ти страда измамена,
но ключа ще намеря, свобода ще й дам!
О, мое момче, със сила на мъж,
ти се бориш със демони, страсти и бездни,
но макар да си страдал без мен неведнъж,
за теб ще остана прозрачна и преходна.
О, мое момче, безнадеждно загубено
в океан от разбити мечти, самота...
ще събера за последно сърцето ти счупено
и сама ще намеря своя път в любовта!
© Борислава All rights reserved.
