Да бе душата взрив, та прославеното его да пострада
да беше сринал арогантното ни аз, с гръм и трясък страшен!
Предали себе си на грешния инат-живеем в собствен свят
откраднали от някой си лъжа-пазим я за истина ни свята!
Бленувани в лъжи надежди, разбираш че били са грешни
прокудените чувства и копнежи, губиш ти от своето си време!
Самозван равин е пошлия ни свят, и дал ни мъдрост и кураж
а вечно крил е думите от нас-И НЯМА ВРЪЩАНЕ НА ЗАД...
© Найден Тихомиров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
