Jul 21, 2009, 3:49 PM

Равносметка 

  Poetry
1324 0 29

Ти никога не ме погали с длани

и никога не ме целуна с плам.

Не излекува множеството рани,

които всъщност бе нанесъл сам.

 

Не ми прости, че винаги съм твоя -

звезда от някак близък небосклон.

Аз бях една достъпна, лесна Троя,

която падна без троянски кон.

 

Но бях и слънце огненочервено,

което твойте стъпки озарява...

Ти гледаше ме хладно, отегчено

и никога не ме видя такава...

© Нина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??