Равносметка
РАВНОСМЕТКА
Бях звънка стомна,
бях кърчаг от глина,
предлагах влага – всеки да отпие;
бях амфора от Хиос с тъмно вино,
бях сребърно павурче за ракия;
бях златна чаша на трапези щедри,
кристална купа с медовина сладка,
поднасяна от щерки дългобедри.
Бях всичко.
Имах всичко.
... Но за кратко.
Водата в пясъка попи безследно,
ракията до капка е разлята,
уж пазех глътка вино за последно,
а в амфората празна свири вятър.
Тешах се, че поне съм делва стара,
с жълтици пълна, с махмудии бели,
че съм съкровище за иманяри,
че който ме изрови – ще спечели...
Уви... не злато в шепата ми свети,
а само стара мед,
кара грошове,
и никой не копае из полето,
и няма даже кой да ме изрови.
Животът ми по стръмното се втурна
и както гледам – вече си отива.
Не съм и делва...
Май съм само урна,
догоре пълна с хладна пепел сива.
© Валентин Чернев All rights reserved.
