Р А В Н О С М Е Т К А
Исках целия свят да обгърна,
да помогна на всеки в беда.
И раздавах се аз все за бъдното,
а не виждах свойто сега.
То тъй ловко ми се изплъзваше,
разпиляваше всеки мой ден...
И така се изнизваха дните ми -
не остана май нищо за мен.
......................................................
......................................................
© Виолета Минчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
