Oct 11, 2006, 12:01 AM

Равносметка

  Poetry
1.1K 0 6

       Равносметка

 

  Вглеждам се в огледалото,

  а в косата ми,

     бели змии се плодят

  от черните ми проблеми.

  Забързан,

     в оглозганите делници

  забравих

     да си поема дъх

  и да си направя равносметка.

  Бях някога,

     романтично откровен,

  сега съм,

     реалистично отpовен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Вангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти си страхотен!
  • Браво, прекрасно е!
  • Интересно беше , да " видя" равносметката на един връстник. Бързо връщане, към бързото избягване, от наивното, което е по-дълбоко. Мисля си, обаче, че следва да има по-голямо забавяне, за да се получат повече нещата и по плавно. Желая успех!
  • Благодаря на всички ви.А с пълнолунието живея непрекъснато от 15-тина години.Тук в откровения се чувствам младеж
  • Отлично. Изненадвате ме тази вечер младежите. Да няма пълнолуние? За сега не попадам на лоши творби! 6

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...