Въртя педалите на свойто колело. Животът кръговрат ли е, се питам, щом пътят като филмово платно в различни епизоди ме изпитва. Ръцете ми изтръпват да държат кормилото на собствените грешки. За изповед приготвя се дъждът - градът за ритуали пали свещи. Забързани - отнейде и за там - съдби различни бягат покрай мене и чувствам се сред тях ужасно сам, възседнал свойте делнични проблеми. Далече е целта, която гоня, дъждът отдавна зад гърба ми пляска, усещам, че връхлитат стари спомени, които и ме радват, и ме стряскат. Преди да ме достигнат и измият изтръпналите ми до грях ръце, аз искам да се спра и да се скрия под покрива на твоето сърце.