РАВНОСМЕТКА
Въртя педалите на свойто колело.
Животът кръговрат ли е, се питам,
щом пътят като филмово платно
в различни епизоди ме изпитва.
Ръцете ми изтръпват да държат
кормилото на собствените грешки.
За изповед приготвя се дъждът -
градът за ритуали пали свещи.
Забързани - отнейде и за там -
съдби различни бягат покрай мене
и чувствам се сред тях ужасно сам,
възседнал свойте делнични проблеми.
Далече е целта, която гоня,
дъждът отдавна зад гърба ми пляска,
усещам, че връхлитат стари спомени,
които и ме радват, и ме стряскат.
Преди да ме достигнат и измият
изтръпналите ми до грях ръце,
аз искам да се спра и да се скрия
под покрива на твоето сърце.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
