Dec 8, 2007, 12:42 PM

Равносметка

  Poetry
821 0 4

Преди двадесет и две години родих се

и до днес двадесет и две години живях,

колко нощи и дни веселих се

и колко мъки преодолях.

 

Любови, оставили белег в душата,

имала съм и не една,

но всеки път щом друг заобичах,

любовта възкръсваше от пепелта.

 

Разбити мечти оставяха рани,

но идваха нови, по-силни дори,

които ме караха пак да копнея

и на живота да гледам с други очи.

 

Колко лъжи до днес съм изрекла

и колко много хора нараних,

толкова мъка заради мен са понесли,

едва ли някога ще ми простят.

 

А други съм радвала много,

къде със усмивка, къде със шега

и много обич дарявах безусловно,

независимо дали заслужаваха това.

 

И днес, когато правя равносметка

и доброто и лошото поставям на везна,

поглеждайки назад от разстоянието на времето,

ми се ще да кажа: "Май повече щастлива съм била!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Божинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...