Dec 8, 2007, 12:42 PM

Равносметка

  Poetry
814 0 4

Преди двадесет и две години родих се

и до днес двадесет и две години живях,

колко нощи и дни веселих се

и колко мъки преодолях.

 

Любови, оставили белег в душата,

имала съм и не една,

но всеки път щом друг заобичах,

любовта възкръсваше от пепелта.

 

Разбити мечти оставяха рани,

но идваха нови, по-силни дори,

които ме караха пак да копнея

и на живота да гледам с други очи.

 

Колко лъжи до днес съм изрекла

и колко много хора нараних,

толкова мъка заради мен са понесли,

едва ли някога ще ми простят.

 

А други съм радвала много,

къде със усмивка, къде със шега

и много обич дарявах безусловно,

независимо дали заслужаваха това.

 

И днес, когато правя равносметка

и доброто и лошото поставям на везна,

поглеждайки назад от разстоянието на времето,

ми се ще да кажа: "Май повече щастлива съм била!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Божинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...