Feb 10, 2010, 12:33 PM

Равносметка 

  Poetry » Other
880 0 5

Замислям се за куп неща различни,
каква съм днес, каква до вчера бях...
едни безумни, други по-прилични;
защо живея, досега защо живях?!

Достойна бях ли и добра, разумна?
Заслужих ли победи, болка, крах?
По-глупава, понякога по-умна,
по-праведна или в човешки грях...

Печелих битки, губех във войните,
изправях се и пак вървях напред.
Похвали трупах, крих се от сплетните...
За помощ молeх, давайки обет...

Заслужих ли обичана да бъда,
заслужих ли ранена да лежа?
Очаквах смело прошка и присъда...
Приемах с вяра своята съдба...

Не спрях да търся в хората доброто,
да виждам с плам във всеки топлота.
Роптаех срещу мъката и злото,
робувайки на Нея - Любовта!

Така живях, така и ще живея
изгубила сърце, но с бяс в кръвта...
Разплакана отново ще се смея,
в очакване на края на съня...!

© Дида Христозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вл, той също те харесва, щото подозира, че и ти си бяс....Ради, благодаря ти, миличка...за теб прегръдка
  • Добре, че животът е достатъчно дълъг, та имаме време да свършим както куп глупости, така и много полезни и хубави неща!...Задаваме си въпроси, на които не винаги намираме отговорите - понякога те са пред нас, но просто не ги виждаме. Друг път ги откриваме, когато сме спрели да си задаваме въпросите...
    Поздрави за стиха!
  • ...Харесвам този Бяс в кръвта!!!...
  • Май съм ти го казвала...
    Пишеш интересно ,мъдро и оргинално!!!
    Поздрави!!!
  • Продължавай да робуваш на нея ЛЮБОВТА ,ДУШАТА СИ ПАЗИ .Съня в приказка го превърни .ОБИЧАЙ И БЪДИ!!!
Random works
: ??:??