Равносметка
Замислям се за куп неща различни,
каква съм днес, каква до вчера бях...
едни безумни, други по-прилични;
защо живея, досега защо живях?!
Достойна бях ли и добра, разумна?
Заслужих ли победи, болка, крах?
По-глупава, понякога по-умна,
по-праведна или в човешки грях...
Печелих битки, губех във войните,
изправях се и пак вървях напред.
Похвали трупах, крих се от сплетните...
За помощ молeх, давайки обет...
Заслужих ли обичана да бъда,
заслужих ли ранена да лежа?
Очаквах смело прошка и присъда...
Приемах с вяра своята съдба...
Не спрях да търся в хората доброто,
да виждам с плам във всеки топлота.
Роптаех срещу мъката и злото,
робувайки на Нея - Любовта!
Така живях, така и ще живея
изгубила сърце, но с бяс в кръвта...
Разплакана отново ще се смея,
в очакване на края на съня...!
© Дида Христозова All rights reserved.
Задаваме си въпроси, на които не винаги намираме отговорите - понякога те са пред нас, но просто не ги виждаме. Друг път ги откриваме, когато сме спрели да си задаваме въпросите...
