Равносметка на моите
Ще спра за миг и тук черта ще сложа.
Казвате, напразно се тревожа?
Но мисля, че е нужна равносметка
на тези мои шест десетилетки.
Чертата, знам, не е финал,
не е и на годините предел,
но щом човек дотук е преживял,
безброй поуки вече си е взел.
Свалил е „розовите очила”,
загърбил е младежка суета,
със съвестта си вече не флиртува,
пред себе си не може да хитрува.
Да, зная, шестдесет не са финал,
не са и на годините предел.
Но себе си човек е опознал
и много мъдрост от живота взел.
Безброй пътеки вече извървях.
И трудно, и добре живях.
Получих много, но и много давах -
със любовта си хората дарявах.
Навярно имам дребни грехове,
но не ме терзаят страхове
и, по своему, съм аз щастлива,
чиста съвестта ми в мен заспива.
В сърцето си съм пускала и враг
пристъпил със надежда моя праг.
За тъжните сълзи не съм пестила
и чужда радост ме е веселила.
На този свят след мен следа ще има –
дом, дела, децата ми любими
и светли чувства, звъннали в словата
на стихове, родени във душата.
Не ме поблазни светска суета.
Почитах свято майка и баща.
До този, който със любов избрах,
живях достойно, с радост побелях.
Не, няма от какво да се срамувам!
От гузна съвест няма да будувам.
Спокойно ще прекрача през чертата,
аз имам свое място на земята.
В гърдите ми сърце човешко бие.
Пред мене още дълъг път се вие.
© Генка Богданова All rights reserved.
