Разбих всяка възможност
Преди аз разбирах
защо ми тежи.
Преди аз си мислех,
че не ме боли.
Преди аз се лъжех,
че сте добри.
Преди аз плачех
от всички зли.
Днес аз научих – порасни.
Днес спрях да мисля за утре.
Вече не сте ми потребни.
Вече разбрах, без смисъл е...
и утрото, и тъгата.
Ранена душата...
е само брътвеж.
Избягах веднъж!
Научих цената,
платих самотата.
Разбрах аз сега,
ще бъде така.
Утре ще мисля.
Днес ще скърбя.
Пък животът
е тъй кратка мечта.
Изживях отдавна
всяка сълза.
Смеха си ще дам
на грешната сган.
Пораснах си аз.
Късам със вас...
© Юлия Работова All rights reserved.
