Преди аз разбирах
защо ми тежи.
Преди аз си мислех,
че не ме боли.
Преди аз се лъжех,
че сте добри.
Преди аз плачех
от всички зли.
Днес аз научих – порасни.
Днес спрях да мисля за утре.
Вече не сте ми потребни.
Вече разбрах, без смисъл е...
и утрото, и тъгата.
Ранена душата...
е само брътвеж.
Избягах веднъж!
Научих цената,
платих самотата.
Разбрах аз сега,
ще бъде така.
Утре ще мисля.
Днес ще скърбя.
Пък животът
е тъй кратка мечта.
Изживях отдавна
всяка сълза.
Смеха си ще дам
на грешната сган.
Пораснах си аз.
Късам със вас...
© Юлия Работова All rights reserved.