Бързаме към себе си честичко
и изпускаме по пътя си някои истини.
Стигаме до нещо нечестничко
и се чудим накрая какво сме изпуснали...
Чуваме само гласа си собствен в монолози,
пропускайки чуждите мисли,чувства и неща;
какво да каже тогава този, онзи, този -
когато той също е крайно неразбран.
А Земята се върти безспирно
и срещаш ти поне по два пъти човек,
"Здравей" в очите си кажете мирно
"Доскоро" може също, но не и нищо - не!