Разбито приятелство!
Разбито приятелство!
Сега, след като си отиде,
мога да изрека истината...
Без да пролея сълза...
Без да се задушавам...
Бяха дълги години, никога
не те опознах, не видях
истинското ти лице!
И само един въпрос ме
мъчеше – Защо?
И сега след като си отиде,
аз преоткрих света си!
Мога да дишам, без да
усещам тежестта в гърдите
си!
И сълзите са само спомен
от който не ме боли!
Сега след като си отиде,
мога да продължа напред...
Без да ми тежи за загубата!
Без да мисля за миналото!
Просто всичко бе така внезапно!
И никога не бе по изящно от
изящното (нереално)...!
Казвахме, че сме приятели
(може би истински)...
Но пред нас бе айсберг от
различие и куп лъжи!!!
Просто бе писано да се
разделим!
И ти си отиде, продължи по
твоя път!
А аз по своя!
© Красимир Иванов All rights reserved.
