Разбор на чувствата
Простреля ме със сребърен куршум
и всички мои демони простреля.
Не трябваше да имам много ум,
да стане обща нашата постеля.
Споделяхме и радост, и тъга.
Деляхме и неделите, и хляба.
Какво пречупи моята снага,
та чувствам се ограбена и слаба?
Понеже ти не носиш на любов,
понечи от деня ми да избягаш.
Не се получи. Сложен многослов
доведе до изостряне и тяга.
И въпреки че много се старà
да предизвикаш някаква омраза,
тя чувство е... И даже да умра
Бог само със досада ме наказа.
Сега стоиш самотен у дома –
разкаян, верен и дори послушен.
А мен дари ме с лъскава кама,
която те пронизва с равнодушие.
© Елия All rights reserved.
