..за срещата?А знаеш ли какво е да обичаш?
Изпитвал ли си някога,
блаженството от допира на чуждата ръка?
И ставал ли си само с мисълта за срещата?
И виждал ли си някога,
как всички сенки във тъмата,
са като бледен поглед над луната?
А чувал ли си някога как,
нежно стене тя, когато впиеш устни във плътта?
А чу ли ме, когато казах"СБОГОМ",
заради рана, причинена от мойта самота,
която ти така подметна в живота ми,
като пясъчна бурия в бесен порой.
Отиде си любовта,
а с нея и радостта.
не знам как позволих ти тази игра, в която
ти разкъса моето сърце парче по парче.
Отде си любовта,
навлезе в живота безмерна тъга,
и макар усилията на моята душа,
споменът остава вечен, пропит от тъга,
изпълнен със самота, облечен в скъсаната одежда на греха...
водейки ме бавно към смъртта.
© Жеже All rights reserved.