May 4, 2019, 9:59 AM

Разбрах...

  Poetry » Love
756 0 0

Разбрах те, след толкова години.

Видях те след толкова време.

Поглеждам те, но ти не си там.

Няма те! Закъснях ли?

 

Жив си, но си мъртъв.

Обичаш, но не мен.

Дишаш, смееш се, 

но не за мен.

 

Душата ме раздира.

Сърцето ми кърви.

Не знаех, че толкова обичам.

Не знаеше и ти.

 

Каза, че е късно.

Каза, няма връщане назад.

Спри! За любовта не е късно,

има ли я в две сърца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДЕА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...