Разбулване
Ден с теб - полъх…
Нощ с теб - прегръдка…
Петата ти ме докосва…
Захвърлям пелената, ти ме обгръщаш…
Нежно е.
Пиша рими върху твоите устни…
Стон.
Обичам очите ти, де в кладенеца
моите очи пият…
Броя пръстите ти…
чрез тях рисуваме - багрим картини.
А в главата ми - мигове стари -
цяла вечност, но толкова млади…
Усещам сърцето ти -
повличаш ме в спирала надолу.
А долу е горе - небе…
Път ни чака.
С теб съм - с твоите крачки броя
своето време, без да си в мен…
И ражда се музика -
успокоение, упование…
Ден - излюзия на очите.
Нощ - излюзия на мечтите…
* Съживявам стари стихове.
© Криста All rights reserved.
