Разбъркани илюзии
http://vbox7.com/play:9e5b12cb
Дали при всички е объркано така?
Не зная. Трябва да гадая.
Салата двойна, ракия, чаша бира...
и мисли, кацнали със тях, да си мечтая.
Не ме желаеш, и приспиваш ме,
да мога да сънувам своите измислици
и с доброто утро на разсъмване
да си мъжът на дните и на нощите ми.
Не ми се пие, искам да се любя,
ако на глас го кажа - ще изкрещя.
А после трябва ли косите си да скубя,
че съм се родила с същност на жена...
И то каква - да те изприда от къделя
с прозрачния воал на своя сън
и дала път на сляпата неделя,
във делника ти - тих камбанен звън.
Щом трябва, ще надигна тази чаша
и да ми сипеш още ще поискам.
А после във съня си ще подреждам
разбъркани илюзии, че теб обичам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
