Разчерупчени мисли,
а в сърцето - прибой!
Все нанякъде
рибите плуват.
Аз съм там -
и сама, и сред свои
чакам моя Нептун -
куража на "екс" да изпие!
В кафеникав нюанс
е тревожният зов,
дънно влачи Страха Самотата.
Кораб бавно минава, а аз
вместо Обич постилам косата -
да полегне в покоя на сини вълни,
да отдъхне след дългото плаване.
А щом бурята вън отшуми,
да се слеем
в общо обичане!
© Петя Кръстева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
