Nov 17, 2008, 7:36 AM

Разделно време

  Poetry » Other
779 0 6
Народе, докога ще ги търпим?
Разделно време май, че пак дойде?
Те лъжат, ние все мълчим...
От бедния богатият краде...

Не партия, а истински човек
е нужен да стои начело.
Бъдещето ни не е проект.
Да се събудим! То е наше дело.

Робуваме на разни цветове,
а черен е животът ни и гнусен.
Няма слънце, има страхове.
Всеки ден е с по-жестоки трусове.

От нашите управници Земята
открито в столицата негодува.
Разсърдена, снагата си замята.
От греховете им е развълнувана...

Светът отне ни много умни хора.
За политиците ни туй е най-добре,
че иначе ще гният във затвори...
Добре е онзи, който днес краде!

Народе! Докога? Не е ли време
да го разбудим онзи Лъв заспал?
Да си решим сами сега проблемите!... 
За пример Левски, хора, бих ви дал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...