Всяка долина ли сринат хълм е,
а бурята – небе, тъй разгневено?!
Всеки блян ли недосбъднат сън е,
под слънце, от пожари несломено?!
И всяка скръб – неизкрещян е вик,
усмивката – намигване на Бога,
страстта – емоция във своя пик,
омразата – блудница болно броди?!
А любовта е танц на Херувим,
надеждата – зов, приютил безкрая,
мечтанието – път пред нас, незрим,
посланието – лъч красив от рая?!
© Данаил Таков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
