Jul 20, 2007, 1:51 PM

Раздвоена

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Дали се чувствам раздвоена,

между мисли, думи и дела?

Дали се чувствам наранена?

Виновна съм си сам-сама.


Дали съм силно отегчена,

от ежедневната си рутина?

И някак струва ми се, примирена

от сивотата и баналността.


До вчера бях силно оживена.

Сякаш усетих отново любовта.

От нежен порив опиянена,

забравих как съм страдала.


Забравих в какво се вричах.

Забравих какво си обещах.

Забранила си бях да обичам,

ала безсилна съм пред теб, разбрах!


Въобразих си някак, че ще успея

да се движа само по „повърхността".

Но ако отново се подхлъзна,

нямам право тебе да виня.


Ще разбиеш сърцето ми отново, зная.

Убедена съм в това!

Но твърде много те желая,

за да се оттегля аз сега.


И макар да смятам, че съм готова

на удар всякакъв да издържа.

На безразличието ти, не вярвам,

че ще успея пак да устоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!!! Прегръдки!!!
  • Много силен стих,особено последното.Наистина много ми хареса
  • Много добре знам за какво и аз съм го изпитвала. Трудно е да продължиш да знаеш, че въпреки това ще разбият сърцето ти. Но това е любовта правиш всичко и си готова на всяка една болка след това в името на хубавите мигове преди това. Не се съмнявай в себе си и винаги бъди уверена!
  • Ще успееш,Вили!
    Поздрави!
  • ти си силна!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...