Раздяла
Синкава, безкрайна тишина…
Стаен е океанът помежду ни.
Не топли даже слънчевата светлина
и тръпки бягат нагло по гърба ми…
А някога, когато в младостта,
обстрелваха ни мълнии любовни,
под мостове отприщвахме страстта,
не плашеха ни дъждове поройни.
Обещавахме си, като ручей чиста,
и като жадните, ненаситни скали,
да пазим любовта си вечна, китна,
дори, когато вътре в нас вали, вали…
И сякаш само миг е времето – изтече…
Дари ни с искрени, красиви чувства,
ти днес зад океана се завтече,
а аз съм, сякаш, гълъбица пуста.
© Анна Станоева All rights reserved.
