Раздяла
Синкава, безкрайна тишина…
Стаен е океанът помежду ни.
Не топли даже слънчевата светлина
и тръпки бягат нагло по гърба ми…
А някога, когато в младостта,
обстрелваха ни мълнии любовни,
под мостове отприщвахме страстта,
не плашеха ни дъждове поройни.
Обещавахме си, като ручей чиста,
и като жадните, ненаситни скали,
да пазим любовта си вечна, китна,
дори, когато вътре в нас вали, вали…
И сякаш само миг е времето – изтече…
Дари ни с искрени, красиви чувства,
ти днес зад океана се завтече,
а аз съм, сякаш, гълъбица пуста.
© Анна Станоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ани, просто съжалявам, че не разполагам с много време, за да прочета цялото ти творчество! Успях да прочета само няколко стихотворения и много ми харесаха. Благодаря ти за коментара, който си оставила за един от разказите ми. Винаги съм си мислил, че хората предпочитат поезията пред прозата, защото им отнема по-малко време за четене, но се радвам, че все пак си отделила време и си уважила труда ми. Поздрави! И когато имам време ще влизам, за да се наслаждавам на поезията ти
-
А пък ти си в океана на хубавата поезия!!!Поздрави!!!
-
Ти си поезия,мила!
Поздрав,Ани!
-
миг е времето
-
Няма как да си пуста!!!
Изпълнена си с поезия..... -
Гълъбица си ти , но прекрасна!Бъди щастлива , Ани!
-
БРАВО!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
