Раздяла
Върни се, моля те, върни се ти!
Душата ми от мъката гори,
сърцето ми от болката кърви,
очите ми се пълнят със сълзи.
Защо така далеч от мен си ти,
на прах разби красивите мечти.
Защо раздялата е толкоз тежка,
защо за тебе плача ден и нощ.
Защо ли болката така гореща,
над мене взима мощ.
Защо ли спомени нахлуват в мен,
защо ликът ти е толкова студен.
Ще се върнеш ли отново ти,
ще се слеят ли отново нашите съдби.
Ще продължи ли нашият роман
или отново ще остана сам.
Задавам си въпроси аз,
но не чувам отговор с твоя глас.
Явно писано било ми е така,
да се скитам самичък бездушевен в нощта.
© Стоян Керанов All rights reserved.
