Изниза се пясъкът между кръгли стени,
настана време за раздели. Уви!
Вятърът духна - влажен, студен,
гост мой ще бъде, не само за ден.
Ти вече се стягаш за дългия път,
завеща ми децата, дълга и дома.
Шумят вълните нетърпеливо в нощта...
На добър час ти желая и завръщане у дома.
Тайно от всички плача без глас,
подир тебе остава само облаче прах.
В миг на мълчание помахвам с ръка,
на кея останах с тъмнината сама.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Животът е това което продължава, така ми рече веднъж/Врабчето/
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
