Изниза се пясъкът между кръгли стени,
настана време за раздели. Уви!
Вятърът духна - влажен, студен,
гост мой ще бъде, не само за ден.
Ти вече се стягаш за дългия път,
завеща ми децата, дълга и дома.
Шумят вълните нетърпеливо в нощта...
На добър час ти желая и завръщане у дома.
Тайно от всички плача без глас,
подир тебе остава само облаче прах.
В миг на мълчание помахвам с ръка,
на кея останах с тъмнината сама.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Животът е това което продължава, така ми рече веднъж/Врабчето/
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
