Раздяла
(на внука ми Симеон, който навърши 7 год. и на 11.07.2008г. напусна детската градина)
Имам аз учителки добри -
грижат се за мене от зори!
Сутрин ме поемат от мама
и даряват ме с обич голяма.
Учат ме да пея и рисувам,
стихчета да казвам и танцувам.
И така до седмата година -
те отгледаха ме в детската градина.
Днес дойде часът на раздяла,
със сълзи по моето лице,
за любовта, която са ми дали,
ще им кажа:
"Благодаря ви от сърце!"
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
