Идва пак тежко време...
Време за раздяла...
Време за сълзи и забрава!
Трябва пак сбогом да ти кажа,
да те пусна да заминеш
и да ме оставиш пак сама!
Знаеш ли, понякога те мразя
и от теб се отричам,
но не мога и да спра да те обичам!
Да... пускам те... върви!
Знам, че ще се върнеш тук
и до мен ще си!
© Криси All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
