Aug 17, 2008, 12:25 AM

Раздяла 

  Poetry » Other
1505 0 1
 

Раздяла

 

Няма нужда аз да казвам,

че не сме един за друг - ти и аз.

Ако бяхме някога приятели,

то изгуби се искрата между нас.

 

Ела, кажи ми как, кажи защо!

Аз безмълвен съм и нямам оправдание едно.

Остана само безразличие и хлад

там, където нявга бе доверие и сговор благ.

 

Погледи със раздразнение си мятаме един на друг

и не знаем накъде да поемеме оттук.

Душата ти засегнах против личната си воля,

смелост нямам от теб прошка да измоля.

 

Ала ти едва ли би разбрал, едва ли би простил!

Не познаваш ти страдание, каквото аз съм изтърпил.

Знаеш ли, че болката променя, отчуждава,

по-чувствително сърце затваря, на душата мир, покой не дава.

 

Но няма смисъл още да се огорчаваме!

Казвам сбогом и не чакам повече да се сдобряваме!

Дано намериш пътя си по друмищата на живота

и друг приятел верен, който да върви до тебе със охота.

© Мартин Г. Казимиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много добре написано, римата е страхотна, и всичко е много добре издържано и преценено.
Random works
: ??:??