Oct 1, 2010, 1:12 PM

Раздяла

  Poetry » Love
869 0 2

Раздяла

 

Зората се превърна в блян чудесен

за този превъзходен следващ ден,

във който ти, негоднико несретен,

ще си отидеш най-подир от мен.

И аз ще бъда най-подир свободна,

красива като сбъдната мечта;

и аз ще бъда най-подир доволна,

утехата открила след нощта.

А ти ще бъдеш дяволски далечен,

превърнат в спомен преживян,

единствено на болката обречен,

да ме обичаш, просто, неуспял.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...