Раздяла
Ветровете на времето ни разделиха,
но това не може моята любов към теб да спре,
aз все още теб милея и обичам,
усещам как по теб ще плаче вечно моето сърце.
Сега пръстта гроба ти покрива,
стенания и жални думи в пространството ехтят,
очите – замъглени, а душата е разбита,
сърцата наши дълго време ще болят.
Боли ме, не ще да го отричам,
не мога с тебе да се разделя,
обещавам, аз вечно тебе ще обичам
и тебе ще последвам във смъртта.
В света отвъден ще отида,
ще следвам твоята следа,
ще те намеря и със теб ще бъда, дори отвъд смъртта.
© Катерина Лулф All rights reserved.
