Раздяла
По-страшно няма от самотни стъпки
по мокра улица, сред полунощ.
Ти тръгна, без да се обърнеш,
оставиме сама в нощта.
Всеки тръгна в своята посока,
да търси нова топлина.
Не се разбрахме, страдахме дълбоко,
раздялата дойде като съдба.
По-страшно няма от самотни стъпки,
по мокра улица, сред полунощ.
Вървиш, и мислиш за мечти потъпкани,
и мокър храст те парва с тъмен цвят.
По-страшно няма от самотни стъпки,
пълзят самотни сенки в късен час.
Прескачам локва скрежно ледена,
във нея се оглежда моята тъга.
По-страшно няма от самотни стъпки,
кънтят самотни стъпки в късен час.
Заглеждам върховете на тополите,
пълзи по мене лепкав мраз.
© Румяна Маринова All rights reserved.
