Беше едно страхотно лято,
със радост и тъгa облято.
В облаци от щастие се реехме
наляво и надясно куфеехме.
Моменти радостни и тъжни -
всички бяхме задружни.
Но дойде момента за раздяла,
компанията вече не е цяла.
Един по един всеки се изнизва
и с нож сякаш сърцата ни пронизва.
Сега сме наполовина,
а и скоро заедно няма да ни има.
Един на тук, друг нататък,
ах, животът защо е кратък.
Когато става най-забавно,
всичко се руши бавно.
Когато дойде моментът за раздяла,
тъгата ще ни е обляла.
Трябва да се разделиме с настроение,
все пак някой ден пак ще сме във приключение.
Много спомени оставихме,
с това много добре се справихме.
И дано дойде по-скоро този миг,
в който всички заедно да дадеме мощен радостен вик.