Раздяла
- Запей ми, либе, песента любима,
а славей гласовит ще ти припява.
Лее се гласа ти, също медовина,
южен вятър топлещ как повява.
- Болно ми е, либе, и ми се не пее,
идва утро, с него ще да тръгнеш.
Лепнат устни, на душа ми зле е
и знам, година не ще се върнеш.
- Стой ми, либе, за малко приседни,
ела, обвий ме в прегръдка нежно.
Дорде се лутам по чуждите земи,
все ще нося чувството копнежно.
- Аз прегърна ли, не ще пусна вече,
мига да се разделяме иде и боли.
Ако можех, дошла бих с теб далече.
Либе мило, по скоро дома се върни.
- Утро е навън, последно целуни ме,
дай целувка, на устни ще ми остава
и ще ме топли, хайде, прегърни ме...
Мило мое, ще тръгвам, развиделява.
- Либе мое, ела силно да те прегърна,
аз ще целуна, устните да ти подпаля.
Дойдеш ли си, не ще съм вече трудна
и ако е рекъл Господ, рожба ще бавя.
(а)
25.06.2007г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
