Jun 21, 2006, 4:54 PM

РАЗДЯЛА

  Poetry
984 1 3
                                    
 

       Бяхме с тебе най-щастливи.
       Имахме и дни красиви,
       но настъпи този час,
       без теб да заживея аз!
 
       Ти постъпи подло с мен -
       лъжеше ме ден след ден,
       но защо ли не разбрах,
       че извършил си грях!
 
       Исках аз да те забравя,
       но не знаех що да правя: 
       виждах те насън дори,   
       но отворех ли очи,
       знаех, че не ще те имам.
       Болка ти ми причини!

       Исках да съм с теб, но как? 
       Как да ти повярвам пак?
       Ти разкъса ми душата
       и ми върна самотата!

       Мислех си "Защо все аз?...",
       малко обич пожелах,
       обич искренна и нежна
       в тебе, мили, аз да срещна!
  
       Чудех се къде сгреших,
       с какво раздяла причиних?
       Търсех в себе си вината,
       но се оказа в теб самия.
       Всичко с тебе бе дотук
       ти изневери ми с друга!     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дори Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....