Jul 11, 2023, 4:00 PM

Разговор с живота

  Poetry » Other
802 1 2

 

Изгубих се между правилно и грешно,

а животът простичък присмива ми се смешно.

Каза ми “Ела насам, чуй това.”

Заслушах се и чух го… Всичко било просто игра.

Кой да предполага, а?

Казах си “Добре, от сега нататък нека всичко да е на шега.”

 

Ала животът пак ми се присмя,

оказа се че играта има правила…

Балансирайки тези две неща, ще намериш златната среда.

 

Послушах и това, но нещо липсваше…

Ами, да! Къде попада любовта?

Но за това, дори животът замълча.

Може би там се крие тайната, която всеки трябва да намери на тази земя. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за съвета
  • Привет!
    Може ли един съвет?
    Опитай се пишейки разни нещица,
    Да не завършва всяка мисъл с буквичката "а".
    П.п. Сега вероятно ще дойдат тук читатели и ще ме разкритикуват за коментара, но пък ще прочетат какво си написала.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...