Разговор с любовта
Какво да ти кажа, Любов? Какво да ти кажа?...
Не зная защо се отрекох от тебе, не знам - докога.
Ти беше светулка в живота ми - толкова важна!
Ти беше и глътката въздух... А виж ме сега?
Сега съм забутана в грижи, тревоги и тичане.
Не стигат за тока и хляба... А как за кафе?
От толкова сметки не помним какво е обичане
и сух битовизъм усмивките даже краде.
Но тебе те има! Не си се превърнала в минало!
Наоколо дебнеш и чакаш удобния час.
Когато за миг ще разплискаш кръвта ни изстинала
и нова, и свежа, и чиста - ще тръгнеш до нас.
Какво да ти кажа, Любов... До гроб да те има!
Защото земята напразно без теб се върти.
Защото звезди се взривяват за твоето име.
Защото си слънце. И въздух! И всичко си ти!
© Бианка Габровска All rights reserved.
