Разговор с портрета на Лора...
Разговор с портрета на Лора...
Разкошна плът!... Душа неразгадана!...
Мечтателно загледани очи...
Тъга неясна някаква събрана
във стиснатите устни... Замълчи!...
А в строгостта на гордата осанка
прикрила си в невинност на дете:
развихрената похот на вакханка
и знойна гръд в свенливо деколте...
Една Любов!... Велика и безумна,
бездънна като Бездната напред,
и страшна като сенки в нощ безлунна-
неразрешима даже за Поет!...
И ревност като камък воденичен
влече към гроба... Все към Пропастта...
Да се обича!... Да, да се обича,
но с пиетет, не с демони в страстта!...
И Любовта, повярвай драга Лора,
е порив на душите въжделен,
във който вярват влюбените хора
със дъх, от светостта ѝ затаен!...
При нея трябва с трепет да се идва,
тъй както вярващ влиза в своя Храм
и тихо да нашепваш там в молитва-
Надеждата, дори останал сам...
Красива плът!... Душа неразгадаема!...
За тържество омайващи очи!...
... Тъга безумна в тях, но осезаемо
тя все като закана ми звучи!...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
