Разговор с реката

Хей, река, кажи ми ти,

отде идеш, как се появи,

как намери път към тука,

без да знаеш ти маршрута.

Родом съм от планината,

някога, отдавна бе,

извор даде ми начало,

и ми каза накъде.

Питам тебе аз, река,

ти си тиха и красива,

кой ти сила в тебе влива,

за да бъдеш толкоз жива.

Мен земята ме родила,

тя ми дава мойта сила,

тя ме кара да тека,

да се движа, без да спра.

Чудна сила притежавам,

чиста бисерна вода,

в нужда всекиму дарявам

и животи аз спасявам.

Пак те питам аз, река,

кой понякога те сърди,

кой ти бистрата вода

кара тебе да се мъти.

Кой ти камъни обръща

и те прави да се мръщиш,

да бушуваш и фучиш,

като хала да звучиш.

Аз съм кротичка река

и спокойно си тека,

аз съм радост за очите

и наслада за душите.

Но понякога, когато

нейде буря се яви,

тази кроткост, мен присъща,

в тъмна сила се превръща.

Тя ме кара да се мръщя,

всичко в мене преобръща

и тогава аз съм буйна, зла,

ставам лошата река!

.......................................

Тъй научих за реката,

че е извор от недрата

и за нас е тя вълшебна

и богата, и безценна!

                       2012г.    SRG