Разговор с язва
|
Язво, спри да болиш! Отминава животът! Престани да тежиш, като камъни в лодка! Не с корема, подут от изнервени драми, с мъдростта ми кървиш! И не пращай послания да се втренча във теб, да забравя борбата! Имай милост! И виж - има даже зачатък от успех - всеки миг хоризонтът ще пукне! Не, не пуквай и ти, язво, кърваво утро ражда новия ден! Заздравявай, проклета! Имам още борби! Имам сто неразплетени, като свински черва, ежедневни задачи! Отпусни ми въжето, със което ме влачиш този кучи живот! Имам още усмивки! Може би - и любов? Не! Не съм още свикнала! Отпусни ме сега! Ха така! Браво, язво! Знаех си, че със Бог аз чрез теб си приказвам!
|
© Павлина Гатева All rights reserved.
