Със Септември говорих и той обеща,
да има още слънчеви дни.
Да рисува с лъчите всички листа,
в цвят от дъгата, с различни бои.
И аз му повярвах, макар да е лято,
за топлите дни живея с надежда.
Отлита на юг, петолиние в ято,
към нас есента от хълма поглежда.
Явор Перфанов ©
12.09.2020 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
