Разходка
Бе подтисната, унила
и тихо се разхождаше
между тях, сякаш се криеше (всъщност се срамуваше)...
нямаше обяснение за състоянието си,
не разбираше посланията им.
Бе родена за да бъде чиста, недокосната
от човешкото безсрамие...
но, никой не се интересуваше от това...
... булевардите
предизвикваха вълнения...
ожесточени лица,
си пробиваха път
през детски колички и
старци с бастуни,
кофите с боклук,
бяха трофеи...
улиците
предизвикваха емоции...
тротоарите се блъскаха
с трамваи,
осветлението отдавна спеше,
каменните саксии
бяха антики...
... бе наранена от безхаберието
витаещо необезпокоявано,
тъжна,
от това че е сама,
страдаща,
защото не се разминаваше с добродетели,
разочарована от атмосферата,
която бе пълна и с изкушения.
Унесена, не обърна внимание на заобикалящото
и се блъсна с въображението.
Срещата, позволи на същността й да остане неопетнена...
представи си различна картина от тази
която съществуваше,
видя идеи,
с които пребори болестта разнесла се из въздуха....
... безхаберието осиротя и остана без дом,
тъгата се скри и никога повече не се показа,
страданието се саморазруши,
грозното се превърна в красиво...
... появилата се усмивка, също помогна.
Душата осъзна, че има смисъл от нейното раждане
и продължи да се разхожда, но вече... горда.
© Славка All rights reserved.
