Разходка

Poetry » Other

654 0 2

РАЗХОДКА

Когато ходя на разходка,

имам внимателна походка.

Щом наклон се появи,

доста ще ни умори.

Сред природа се разхождам,

но на тръни се пробождам.

Но без нея

да живея не умея!

Ралица Костова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora (Красимир Тенев)

Като ходя на разходка
вземам с мене мойта котка -
тя ме следва, кaто куче
и не спира да мяуче.

2010-01-21T13:30:29+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Приятна разходка! И аз не умея без нея!

2010-01-20T01:00:21+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0