Разходка

Poetry » Other

651 0 2

РАЗХОДКА

Когато ходя на разходка,

имам внимателна походка.

Щом наклон се появи,

доста ще ни умори.

Сред природа се разхождам,

но на тръни се пробождам.

Но без нея

да живея не умея!

Ралица Костова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora (Красимир Тенев)

Като ходя на разходка
вземам с мене мойта котка -
тя ме следва, кaто куче
и не спира да мяуче.

2010-01-21T13:30:29+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Приятна разходка! И аз не умея без нея!

2010-01-20T01:00:21+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0