Вчера ние с мама двама
взехме книгата голяма
и зачетохме в захлас
истории за хора като нас.
Излезли тази сутрин двама,
Сонко и мама,
на разходка
по реката с лодка.
Птичките запяха песен,
а водата ги понесе,
и напред, напред, подскачаха навред
рибки разноцветни във военен ред.
Ето, че акула страшна се задава!
Двамата със Сонко ни смущава!
Мамо! Мамо, в този миг
Ването извика
и събуди ни с вик
от дрямка сладка и чудата.
© Милена Карагьозова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
